23 ago 2023, 15:17

Мрак ли е това в душите ни човешки...

1.5K 3 3

Мрак ли е това в душите ни човешки

или просто празнота?

А какво е мрак, дали се знае?

Дали материя е или отсъствие на светлина?

 

И ако ни липсва тази сила на доброто в нас,

дали така сме се родили?

Или с времето сме пуснали завесата и в този час

около сърцата си стена сме изградили?

 

Но нима и семето в земята го огрява светлина?

И въпреки това, нагоре път пробива!

То не чака търпеливо за вода,

а корените в земята си забива!

 

Да чакаме и ние в сърцата ни

отново да изгрее светлина, не ни отива!

Трябва сами да се открием за света

и да затворим страницата сива!

 

В живота даром нищо няма, знай!

От теб зависи накъде ще наклонят везните!

Дали начало ще дадеш на нещо

или на себе си ще сложиш край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдър стих! Поздравления!
  • Вдъхнови ме да напиша това стихотворение, прозрението, че светлината сама по себе си е съставена от частици, т.е. материя, запълваща празното пространство, докато мракът не е нищо друго освен нейното отсъствие. Не е нужно да ни е страх от тъмнината, когато тя не представлява нищо! Това далеч не означава, че не е болезнено и тъмно там!
  • То да беше само една стена изградена около сърцето По-скоро отвсякъде стени, а след тях още стени и още стени. Или обобщено казано - хората ги е страх да имат сърца Опасно е да чувстваш, възможно е да усетиш болка. Страшно е и затова стените са добре дошли

Маскарад 🇧🇬

Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
710 1

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....