8 февр. 2005 г., 23:32

Мразя да пиша

Поэзия

1.2K 0 1

Не обичам да пиша..
и никога не съм обичала..
Мразя това състояние
на безсилие,
мъка,
тъга..
Сякаш спасението е само в листа,
сякаш няма друга надежда.
И какво?
Топваш писалката в шише от мастило,
а то е пълно с отвара от черни сълзи
и пишеш...
Изливаш душата си болна,
все едно говориш със себе си,
все едно търсиш истина в мислите...
Но листът винаги свършва
и нечута остава молитвата ти,
а мислите - неразбрани...

Мразя да пиша...
А и на кого е нужно това..
щом КРАЙ стихът никога няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬