8.02.2005 г., 23:32

Мразя да пиша

1.2K 0 1
Не обичам да пиша..
и никога не съм обичала..
Мразя това състояние
на безсилие,
мъка,
тъга..
Сякаш спасението е само в листа,
сякаш няма друга надежда.
И какво?
Топваш писалката в шише от мастило,
а то е пълно с отвара от черни сълзи
и пишеш...
Изливаш душата си болна,
все едно говориш  със себе си,
все едно търсиш истина в мислите...
Но листът винаги свършва
и нечута остава молитвата ти,
а мислите - неразбрани...

Мразя да пиша...
А и на кого е нужно това..
щом КРАЙ стихът никога няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...