7 янв. 2007 г., 14:01

Мразя от Любов

851 0 3
Мразя от Любов

Аз лъжех себе си, че не мога да обичам.
Чудех се как, това чувство да наричам.
Не бях готов, сякаш, отново да те срещна.
Преценката за теб, оказа ми се грешна.
И когато от теб бързах веднага да изчезна
Отново намери начин, в сърцето ми да влезнеш
От самия мен, не знам къде пак да се крия
Сърцето - "Остани!", но умът ми - "Забрави я!"

Изобщо няма смисъл,
Да се лъжа, че съм готов
Ти знаеш всяка моя мисъл,
Че те мразя от любов...

***

За хората, които в бъдеще ще се влюбят
Пожелавам им, поне любовта да не прокудят
Дайте шанс, поне един човек да ви обича
Дори да не знае, как това чувство да нарича
И когато срещнеш някой, с отворени за теб очи
Усмихни се и задръж го, дори и любовта ви да боли
От самия мен, не знам какво да ви разкрия
Любовта ми към нея, сякаш изчезна с магия

Изобщо не се правя,
Че съм очаквал нежен зов.
Няма никога да забравя,
Че те мразя от любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • наистина е много хубаво.заинригува ме много.отлично
  • Ех,Суси ако мъжете можеха навреме да се разберат със любовта в себе си нямаше да пишат така хубаво,нали?Браво,Христо-от мен 6
  • Прекрасно е!!! Много ме развълнува, защото ми се е случвало да ме "мразят от любов"... Защо, вие мъжете, правите така???
    Дайте шанс, поне един човек да ви обича
    И когато срещнеш някой, с отворени за теб очи
    Усмихни се и задръж го, дори и любовта ви да боли

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...