7.01.2007 г., 14:01

Мразя от Любов

854 0 3
Мразя от Любов

Аз лъжех себе си, че не мога да обичам.
Чудех се как, това чувство да наричам.
Не бях готов, сякаш, отново да те срещна.
Преценката за теб, оказа ми се грешна.
И когато от теб бързах веднага да изчезна
Отново намери начин, в сърцето ми да влезнеш
От самия мен, не знам къде пак да се крия
Сърцето - "Остани!", но умът ми - "Забрави я!"

Изобщо няма смисъл,
Да се лъжа, че съм готов
Ти знаеш всяка моя мисъл,
Че те мразя от любов...

***

За хората, които в бъдеще ще се влюбят
Пожелавам им, поне любовта да не прокудят
Дайте шанс, поне един човек да ви обича
Дори да не знае, как това чувство да нарича
И когато срещнеш някой, с отворени за теб очи
Усмихни се и задръж го, дори и любовта ви да боли
От самия мен, не знам какво да ви разкрия
Любовта ми към нея, сякаш изчезна с магия

Изобщо не се правя,
Че съм очаквал нежен зов.
Няма никога да забравя,
Че те мразя от любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • наистина е много хубаво.заинригува ме много.отлично
  • Ех,Суси ако мъжете можеха навреме да се разберат със любовта в себе си нямаше да пишат така хубаво,нали?Браво,Христо-от мен 6
  • Прекрасно е!!! Много ме развълнува, защото ми се е случвало да ме "мразят от любов"... Защо, вие мъжете, правите така???
    Дайте шанс, поне един човек да ви обича
    И когато срещнеш някой, с отворени за теб очи
    Усмихни се и задръж го, дори и любовта ви да боли

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...