15 июн. 2007 г., 21:45

Мразя те

711 0 2

Мразя студенината ти
от дъното на душата си.
Мразя твоето безразличие,
граничещо с безчовечие.
Мразя сухотата ти,
като пустиня скучна.
Мразя високомерието ти,
сякаш Бог си на земята.
Мразя те, защото си
загубил човешкото
в сърцето си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мнохо хубав стих!
    Омразата е нещо много,крайно лошо,спаси се от нея...
    И на мен ми е идвало да напиша нещо такова,но не мога...незнам защо.
    Поздрав,мила!
  • Прости,уроците вземи и продължи!
    Поздрави !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...