11 дек. 2007 г., 11:16

Мразя те!

1.4K 0 6
Мразя те, когато ме прегръщаш
с парещите от любов ръце,
когато шепнеш мили думи
и търсиш моето лице.
Мразя те, когато търпеливо чакаш
да те погледна с малко топлина.
Върви си, аз не ще съм твоя,
само ще те нараня!
Мразя те, когато се опитваш
да стоплиш моята душа,
тя никога не ще е твоя -
потънала е в самота!
Мразя те, когато ме сънуваш,
когато ме търсиш в нощта...
Върви си, няма да си го простя!!!
Мразя те, защото ме обичаш,
защото в мечтите ти съм АЗ.
Моля ти се, забрави ме,
не познавам любовта...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чувствено, искрено и естествено.
    Има много чар в тези стихове, така изчистени и ясни,
    звучи много откровено, това ми допада.
    Колкото до самата тема- да отблъснеш любовта, защото си привикнала със гордата самота, защото те подтиква към слабост и към промяна, да противоречиш на себе си, водена от чувствата , който се размиват-силно е. Браво!
  • Благодаря ви много
  • браво!!страхотно написано!но ако те обича толкова силно даи му шанс!
  • Браво!!!
  • А дали сред толкова "мразя те", дали не се крие едно мъничко "обичам те"?!
    Стихът ми харесва!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...