11.12.2007 г., 11:16

Мразя те!

1.5K 0 6
Мразя те, когато ме прегръщаш
с парещите от любов ръце,
когато шепнеш мили думи
и търсиш моето лице.
Мразя те, когато търпеливо чакаш
да те погледна с малко топлина.
Върви си, аз не ще съм твоя,
само ще те нараня!
Мразя те, когато се опитваш
да стоплиш моята душа,
тя никога не ще е твоя -
потънала е в самота!
Мразя те, когато ме сънуваш,
когато ме търсиш в нощта...
Върви си, няма да си го простя!!!
Мразя те, защото ме обичаш,
защото в мечтите ти съм АЗ.
Моля ти се, забрави ме,
не познавам любовта...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувствено, искрено и естествено.
    Има много чар в тези стихове, така изчистени и ясни,
    звучи много откровено, това ми допада.
    Колкото до самата тема- да отблъснеш любовта, защото си привикнала със гордата самота, защото те подтиква към слабост и към промяна, да противоречиш на себе си, водена от чувствата , който се размиват-силно е. Браво!
  • Благодаря ви много
  • браво!!страхотно написано!но ако те обича толкова силно даи му шанс!
  • Браво!!!
  • А дали сред толкова "мразя те", дали не се крие едно мъничко "обичам те"?!
    Стихът ми харесва!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...