27 янв. 2012 г., 15:07

Мрънкащото човече

571 0 0

Събужда се то сутрин с мрънкане
и целият му ден така отива,
мърмори кисело то чак до стъмване
... и вижда всичко във нюанси сиви.

Не е доволно то от времето,
че силно слънце е огряло
или пък дъжд намокрил му е темето,
вихрушка важната му работа е спряла.

Намръщено посреща то и хората:
"Какво сте се захилили бе, хора,
какви проблеми пак са се отворили,
не сте наред, на вас говоря!"

Поспри се малко, жалко ми човече,
май от носа си ти не виждаш по-далече,
огледай се и отвори сърцето,
виж изгрева и погледни небето!!

Защо си жив на този свят голям,
живееш ли или мъждукаш бавно,
така ти винаги ще бъдеш сам,
ще си угаснеш тихо и безславно.

Така ще си заминеш без следа,
че никой не обича мрънкащите хора,
отблъскваш всички, разбери това-
дано ме чуеш и сърцето си отвориш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...