5 нояб. 2017 г., 17:24

Мухи

Поэзия » Другая

951 0 2

мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята
от четири дни
есента вали
през прозореца
и ако дължината
на косматите им
сенки
(на мухите)
не ме заблуждава
часът на смъртта
е настъпил
в четири следобед
в четири следобед
(нена)виждам
толкова неща
които искам
да излекувам
и още толкова
точно толкова
които не мога
затова оставям
сенките
да ме направят
на глупак
и се надявам
и се напрягам
да чуя как
мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0