5 нояб. 2017 г., 17:24

Мухи

Поэзия » Другая

958 0 2

мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята
от четири дни
есента вали
през прозореца
и ако дължината
на косматите им
сенки
(на мухите)
не ме заблуждава
часът на смъртта
е настъпил
в четири следобед
в четири следобед
(нена)виждам
толкова неща
които искам
да излекувам
и още толкова
точно толкова
които не мога
затова оставям
сенките
да ме направят
на глупак
и се надявам
и се напрягам
да чуя как
мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0