5 nov 2017, 17:24

Мухи

  Poesía » Otra
953 0 2

мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята
от четири дни
есента вали
през прозореца
и ако дължината
на косматите им
сенки
(на мухите)
не ме заблуждава
часът на смъртта
е настъпил
в четири следобед
в четири следобед
(нена)виждам
толкова неща
които искам
да излекувам
и още толкова
точно толкова
които не мога
затова оставям
сенките
да ме направят
на глупак
и се надявам
и се напрягам
да чуя как
мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...