Nov 5, 2017, 5:24 PM

Мухи

  Poetry » Other
956 0 2

мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята
от четири дни
есента вали
през прозореца
и ако дължината
на косматите им
сенки
(на мухите)
не ме заблуждава
часът на смъртта
е настъпил
в четири следобед
в четири следобед
(нена)виждам
толкова неща
които искам
да излекувам
и още толкова
точно толкова
които не мога
затова оставям
сенките
да ме направят
на глупак
и се надявам
и се напрягам
да чуя как
мъртвите
мухи по пода
ми нашепват
че не съм

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...