10 дек. 2007 г., 10:23

Муза

876 0 6

Отдавна търсех моята муза
и вече мися, че я намерих, малко късно.
Не е толкова трудно, колкото да оплетеш блуза
и не като прането много мръсно.

За това, че който търси намира
и за това, че любовта лекува,
че е вярно, убедих се, от нея не се умира.
Най-много сърцето ти бурно да лудува.

Когато си влюбен, площадите са пълни
и хората все по-добри ти се виждат.
Излизаш рано и се прибираш в часовете тъмни
и усещаш как много хора ти завиждат.

Парите в любовта нищо не значат
и приличат на чешма без вода.
Затова казват, че богатите плачат,
защото не усещат истински любовта.

Но сърцето ми никога не е било касичка
и не бих си играл на дребно с него.
Дай с тебе да седнем. Имам навън масичка
и да превърнем целия свят в пепел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....