10 dic 2007, 10:23

Муза

  Poesía » Civil
882 0 6

Отдавна търсех моята муза
и вече мися, че я намерих, малко късно.
Не е толкова трудно, колкото да оплетеш блуза
и не като прането много мръсно.

За това, че който търси намира
и за това, че любовта лекува,
че е вярно, убедих се, от нея не се умира.
Най-много сърцето ти бурно да лудува.

Когато си влюбен, площадите са пълни
и хората все по-добри ти се виждат.
Излизаш рано и се прибираш в часовете тъмни
и усещаш как много хора ти завиждат.

Парите в любовта нищо не значат
и приличат на чешма без вода.
Затова казват, че богатите плачат,
защото не усещат истински любовта.

Но сърцето ми никога не е било касичка
и не бих си играл на дребно с него.
Дай с тебе да седнем. Имам навън масичка
и да превърнем целия свят в пепел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...