Dec 10, 2007, 10:23 AM

Муза

  Poetry » Civic
875 0 6

Отдавна търсех моята муза
и вече мися, че я намерих, малко късно.
Не е толкова трудно, колкото да оплетеш блуза
и не като прането много мръсно.

За това, че който търси намира
и за това, че любовта лекува,
че е вярно, убедих се, от нея не се умира.
Най-много сърцето ти бурно да лудува.

Когато си влюбен, площадите са пълни
и хората все по-добри ти се виждат.
Излизаш рано и се прибираш в часовете тъмни
и усещаш как много хора ти завиждат.

Парите в любовта нищо не значат
и приличат на чешма без вода.
Затова казват, че богатите плачат,
защото не усещат истински любовта.

Но сърцето ми никога не е било касичка
и не бих си играл на дребно с него.
Дай с тебе да седнем. Имам навън масичка
и да превърнем целия свят в пепел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...