andromen (Иван)
41 29
29 июл. 2015 г., 15:00

Муза 

  Поэзия
513 0 2
На ляв завой внезапно ми изскочи,
без опция да свия или спра –
изригна, като хит на Павароти,
самата Муза. И ми взе дъха…

И тръгнаха едни безкрайни рими –
направо дитирамби на ПиндАр,
отприщиха се сякаш във ума ми
куплети от библейски времена.

Небрежно-елегантният ми стих,
под пръстите таблета ми подпали
и с блогъри веднага споделих
(дано не пуснат хейтър коментари).

До тук добре, но никой не ми писа,
ни критика, ни браво (за пиниз)…
Издебатирах го с една мастика,
без уводни салати и акциз.

От вдъховеност даже не видях,
къде изчезна таз проклета кучка
и сякаш мимолетно изтрезнях,
че минала е да ме избъзика.

Тъй приземил се във горещината,
на черен коч, от долната Земя,
за да се върна в лоното на делника,
от гробищата си налях вода…

© Иван Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??