- Ах, Музо моя, ти си тъй прекрасна!
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими.
И ето - аз редя вълшебни рими.
- Да, обаче, скъпи, аз съм гладна.
От голи рими мога да припадна.
Не мога нищо в шкафа да намеря.
Оставаме отново без вечеря.
По дяволите твоята поема,
гърба си щом почесвам през корема! ...