Музата
На veesii70 (Веселка)
Музата ми кихна. И ме стресна.
Доскоро само се прозяваше.
Очаквах, к`вато е отнесена
да си стои така и да не шава.
А никакъв нишан не даваше,
че има намерение да киха!
Останах във фотьойла ошашавена,
облещила очи... дори не мигах.
Какво ли искаше да каже
с това... това просташко кихане...
И си придава, моля ви се, важности,
и... нямаше "Пардон", а само кискане!!!
Дали не е дрогирана от времето...
Кога пък толкоз бързо се отрака?!
Изтропа с крак, преди да седне!
И даже гръмко пръдна... за капак!!!
Дали не е тотално озлобена,
или пък й е писнало от чакане...
Ами... не вижда ли душата ми ранена?!
Не чува ли горкичкото й плакане?!
Ега ти наглостта... ега ти чудото!!!
Горката ми душица, милата...
...
Навремето си бяха Музи музите...
Сега... те мачкат като джанки гнили!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Гоцева Все права защищены
Аз те послушах като ми писа в Teenproblem и реших да се регна и тук за да си пусна разказчето. 
