Музата

Poetry » Humorous

976 0 18

На veesii70 (Веселка)

Музата ми кихна. И ме стресна.

Доскоро само се прозяваше.

Очаквах, к`вато е отнесена

да си стои така и да не шава.

А никакъв нишан не даваше,

че има намерение да киха!

Останах във фотьойла ошашавена,

облещила очи... дори не мигах.

Какво ли искаше да каже

с това... това просташко кихане...

И си придава, моля ви се, важности,

и... нямаше "Пардон", а само кискане!!!

Дали не е дрогирана от времето...

Кога пък толкоз бързо се отрака?!

Изтропа с крак, преди да седне!

И даже гръмко пръдна... за капак!!!

Дали не е тотално озлобена,

или пък й е писнало от чакане...

Ами... не вижда ли душата ми ранена?!

Не чува ли горкичкото й плакане?!

Ега ти наглостта... ега ти чудото!!!

Горката ми душица, милата...

...

Навремето си бяха Музи музите...

Сега... те мачкат като джанки гнили!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Елена, това е прекрасен стих!
И в шегата си запазила поезията!

Поздравления!

2009-11-30T10:17:49+02:00
feniks67 (Феникс)

Шестица!

2009-10-17T17:09:19+03:00
Stefani92 (Стефани Илиева)

Ей! Здрасти. Стихчето е много хубаво. Аз те послушах като ми писа в Teenproblem и реших да се регна и тук за да си пусна разказчето. И наистина стихчето е много оригинално и ми хареса супер много!

2009-09-20T19:54:45+03:00
Optimistichno (Христина Маджарова)

Браво!6! Супер е!

2009-09-20T17:02:12+03:00
Клео (Джу)

Това страшно ме накефи да ти кажа
Усмивка, и благодаря за доброто настроение!

2009-07-14T12:03:59+03:00