Jul 12, 2009, 11:50 AM

Музата 

  Poetry » Humour
750 0 18

 

На veesii70 (Веселка)

 

 

Музата ми кихна. И ме стресна.

Доскоро само се прозяваше.

Очаквах, к`вато е отнесена

да си стои така и да не шава.

А никакъв нишан не даваше,

че има намерение да киха!

Останах във фотьойла ошашавена,

облещила очи... дори не мигах.

Какво ли искаше да каже

с това... това просташко кихане...

И си придава, моля ви се, важности,

и... нямаше "Пардон", а само кискане!!!

Дали не е дрогирана от времето...

Кога пък толкоз бързо се отрака?!

Изтропа с крак, преди да седне!

И даже гръмко пръдна... за капак!!!

Дали не е тотално озлобена,

или пък й е писнало от чакане...

Ами... не вижда ли душата ми ранена?!

Не чува ли горкичкото й плакане?!


Ега ти наглостта... ега ти чудото!!!

Горката ми душица, милата...

...

 

Навремето си бяха Музи музите...

Сега... те мачкат като джанки гнили!

 

 

 

 

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??