Музата
На veesii70 (Веселка)
Музата ми кихна. И ме стресна.
Доскоро само се прозяваше.
Очаквах, к`вато е отнесена
да си стои така и да не шава.
А никакъв нишан не даваше,
че има намерение да киха!
Останах във фотьойла ошашавена,
облещила очи... дори не мигах.
Какво ли искаше да каже
с това... това просташко кихане...
И си придава, моля ви се, важности,
и... нямаше "Пардон", а само кискане!!!
Дали не е дрогирана от времето...
Кога пък толкоз бързо се отрака?!
Изтропа с крак, преди да седне!
И даже гръмко пръдна... за капак!!!
Дали не е тотално озлобена,
или пък й е писнало от чакане...
Ами... не вижда ли душата ми ранена?!
Не чува ли горкичкото й плакане?!
Ега ти наглостта... ега ти чудото!!!
Горката ми душица, милата...
...
Навремето си бяха Музи музите...
Сега... те мачкат като джанки гнили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
Аз те послушах като ми писа в Teenproblem и реших да се регна и тук за да си пусна разказчето. 
