23 дек. 2022 г., 10:44

Музата

604 1 0

След толкова години пости

дори идея се не хвана,

дошла бе музата на гости

и каза:,,Аз ще поостана!"

 

Сега Веронските сме влюбени:

Монтеки-аз,тя-Капулети,

и в рая някъде изгубени

редим неписани куплети.

 

Ухажвам я сега внимателно,

че често бягаше от мен.

Макар и нежно, настоятелно

го правя всеки божи ден.

 

Кога ще писне и накрая

и ще изчезне яко дим-

признавам си, това не зная,

сега щастлив съм, я да спим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...