23 дек. 2022 г., 10:44

Музата

608 1 0

След толкова години пости

дори идея се не хвана,

дошла бе музата на гости

и каза:,,Аз ще поостана!"

 

Сега Веронските сме влюбени:

Монтеки-аз,тя-Капулети,

и в рая някъде изгубени

редим неписани куплети.

 

Ухажвам я сега внимателно,

че често бягаше от мен.

Макар и нежно, настоятелно

го правя всеки божи ден.

 

Кога ще писне и накрая

и ще изчезне яко дим-

признавам си, това не зная,

сега щастлив съм, я да спим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...