23.12.2022 г., 10:44

Музата

599 1 0

След толкова години пости

дори идея се не хвана,

дошла бе музата на гости

и каза:,,Аз ще поостана!"

 

Сега Веронските сме влюбени:

Монтеки-аз,тя-Капулети,

и в рая някъде изгубени

редим неписани куплети.

 

Ухажвам я сега внимателно,

че често бягаше от мен.

Макар и нежно, настоятелно

го правя всеки божи ден.

 

Кога ще писне и накрая

и ще изчезне яко дим-

признавам си, това не зная,

сега щастлив съм, я да спим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...