18 нояб. 2015 г., 20:23

Музей столетник

580 0 0

                                   Сто години Национален

                                   Военноисторически музей

                                               (16 юли  1916 - 16 юли 2016)

 

Музей столетник

 

Един музей столетие празнува.

В едно огнище грее родолюбие.

Един народ столетия бленува

 свободен, независим да живее.

 

Музеят е военноисторически –

музей на българската бойна слава.

Прославя битките епически

за щит и мощ на нашата държава.

 

Войни е водила  България победни -

войни освободителни, обединяващи,

войни с нечуван героизъм пълни,

Родината ни свидна защищаващи.

 

Отдавна вечен сън героите ù спят.

За тях реликвите в музея ни напомнят.

За родолюбието им, за подвига им свят

екскурзоводите с вълнение разказват.

 

И оживяват битки, знамена се веят.

С „Напред на нож!“ в атака българи вървят.

И пак   военни маршове бойците пеят.

За храброст ордени гърдите им красят.

     

И подвизи, и слава има във войните,

но не за тях си мисля аз сега,

а за страданията, мъките, сълзите

на майки безутешни, вдовици и деца.

 

Надявам се войни да няма вече.

Те  в миналото и в музея да останат.

Светът да бъде мирен, по-човечен.

Любов и  братство в света да настанат. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...