18 nov 2015, 20:23

Музей столетник

  Poesía » Civil
587 0 0

                                   Сто години Национален

                                   Военноисторически музей

                                               (16 юли  1916 - 16 юли 2016)

 

Музей столетник

 

Един музей столетие празнува.

В едно огнище грее родолюбие.

Един народ столетия бленува

 свободен, независим да живее.

 

Музеят е военноисторически –

музей на българската бойна слава.

Прославя битките епически

за щит и мощ на нашата държава.

 

Войни е водила  България победни -

войни освободителни, обединяващи,

войни с нечуван героизъм пълни,

Родината ни свидна защищаващи.

 

Отдавна вечен сън героите ù спят.

За тях реликвите в музея ни напомнят.

За родолюбието им, за подвига им свят

екскурзоводите с вълнение разказват.

 

И оживяват битки, знамена се веят.

С „Напред на нож!“ в атака българи вървят.

И пак   военни маршове бойците пеят.

За храброст ордени гърдите им красят.

     

И подвизи, и слава има във войните,

но не за тях си мисля аз сега,

а за страданията, мъките, сълзите

на майки безутешни, вдовици и деца.

 

Надявам се войни да няма вече.

Те  в миналото и в музея да останат.

Светът да бъде мирен, по-човечен.

Любов и  братство в света да настанат. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...