Nov 18, 2015, 8:23 PM

Музей столетник

  Poetry » Civic
579 0 0

                                   Сто години Национален

                                   Военноисторически музей

                                               (16 юли  1916 - 16 юли 2016)

 

Музей столетник

 

Един музей столетие празнува.

В едно огнище грее родолюбие.

Един народ столетия бленува

 свободен, независим да живее.

 

Музеят е военноисторически –

музей на българската бойна слава.

Прославя битките епически

за щит и мощ на нашата държава.

 

Войни е водила  България победни -

войни освободителни, обединяващи,

войни с нечуван героизъм пълни,

Родината ни свидна защищаващи.

 

Отдавна вечен сън героите ù спят.

За тях реликвите в музея ни напомнят.

За родолюбието им, за подвига им свят

екскурзоводите с вълнение разказват.

 

И оживяват битки, знамена се веят.

С „Напред на нож!“ в атака българи вървят.

И пак   военни маршове бойците пеят.

За храброст ордени гърдите им красят.

     

И подвизи, и слава има във войните,

но не за тях си мисля аз сега,

а за страданията, мъките, сълзите

на майки безутешни, вдовици и деца.

 

Надявам се войни да няма вече.

Те  в миналото и в музея да останат.

Светът да бъде мирен, по-човечен.

Любов и  братство в света да настанат. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...