18.11.2015 г., 20:23

Музей столетник

583 0 0

                                   Сто години Национален

                                   Военноисторически музей

                                               (16 юли  1916 - 16 юли 2016)

 

Музей столетник

 

Един музей столетие празнува.

В едно огнище грее родолюбие.

Един народ столетия бленува

 свободен, независим да живее.

 

Музеят е военноисторически –

музей на българската бойна слава.

Прославя битките епически

за щит и мощ на нашата държава.

 

Войни е водила  България победни -

войни освободителни, обединяващи,

войни с нечуван героизъм пълни,

Родината ни свидна защищаващи.

 

Отдавна вечен сън героите ù спят.

За тях реликвите в музея ни напомнят.

За родолюбието им, за подвига им свят

екскурзоводите с вълнение разказват.

 

И оживяват битки, знамена се веят.

С „Напред на нож!“ в атака българи вървят.

И пак   военни маршове бойците пеят.

За храброст ордени гърдите им красят.

     

И подвизи, и слава има във войните,

но не за тях си мисля аз сега,

а за страданията, мъките, сълзите

на майки безутешни, вдовици и деца.

 

Надявам се войни да няма вече.

Те  в миналото и в музея да останат.

Светът да бъде мирен, по-човечен.

Любов и  братство в света да настанат. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...