Не бързай с вятъра, Преди да дойде есента
почакай!
Още малко остани,
цвета си да смениш поне.
Потърпи със нас...
Със мен...
Бъди рубин, Между листа
ако ли не,
стани на злато!
Не се откъсвай ти - сапфир когато
не си изпил достатъчно от слънцето!
Всички едновременно шумим Шепот в клоните е песента
и си доскучаваме;
уж сме заедно, а сме сами,
но ти помни:
със спомени забогатяваме.
Има време тоя път да извървиш,
но не сега, а някога...
... а вятърът високо не издига. Постелята върху пръстта
С крилата му не се е върнал никой.
Еднопосочно с него се пристига.
Не ти е време да политаш.