29 апр. 2010 г., 09:02

Музикант

1.6K 0 5

 

 

 

 

От въздуха прелива тихо звук

и го поглъща шумен тротоара.

Я виж, поспрял е сякаш някой тук

с цигулка стара или пък с китара.

 

За себе си той свири, не за вас,

пласьори на брошури от реклама.

Живее в своя ритъм и екстаз

и с делника ни много общо няма.

 

Забравен спомен в нотите дочух,

магия път в сърцето ми намери

и заразителният му хлапашки дух

ме върна в позабравеното вчера.

 

Дали бе старец той или дете,

едва ли бих могла да го опиша,

но ми даде шепа от звездите

и живи въгленчета от очите си.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...