29 апр. 2010 г., 09:02

Музикант

1.7K 0 5

 

 

 

 

От въздуха прелива тихо звук

и го поглъща шумен тротоара.

Я виж, поспрял е сякаш някой тук

с цигулка стара или пък с китара.

 

За себе си той свири, не за вас,

пласьори на брошури от реклама.

Живее в своя ритъм и екстаз

и с делника ни много общо няма.

 

Забравен спомен в нотите дочух,

магия път в сърцето ми намери

и заразителният му хлапашки дух

ме върна в позабравеното вчера.

 

Дали бе старец той или дете,

едва ли бих могла да го опиша,

но ми даде шепа от звездите

и живи въгленчета от очите си.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...