Музикант

29 abr 2010, 9:02

Poesía » Otra

1276 0 5

От въздуха прелива тихо звук

и го поглъща шумен тротоара.

Я виж, поспрял е сякаш някой тук

с цигулка стара или пък с китара.

За себе си той свири, не за вас,

пласьори на брошури от реклама.

Живее в своя ритъм и екстаз

и с делника ни много общо няма.

Забравен спомен в нотите дочух,

магия път в сърцето ми намери

и заразителният му хлапашки дух

ме върна в позабравеното вчера.

Дали бе старец той или дете,

едва ли бих могла да го опиша,

но ми даде шепа от звездите

и живи въгленчета от очите си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.