Музикант
От въздуха прелива тихо звук
и го поглъща шумен тротоара.
Я виж, поспрял е сякаш някой тук
с цигулка стара или пък с китара.
За себе си той свири, не за вас,
пласьори на брошури от реклама.
Живее в своя ритъм и екстаз
и с делника ни много общо няма.
Забравен спомен в нотите дочух,
магия път в сърцето ми намери
и заразителният му хлапашки дух
ме върна в позабравеното вчера.
Дали бе старец той или дете,
едва ли бих могла да го опиша,
но ми даде шепа от звездите
и живи въгленчета от очите си.
© Елена Желева All rights reserved.
