От ноти нищо не разбирам –
мелодия сърцето ражда
и музикалното от мен изважда.
А музиката в мене е зора,
пробудила се автентично.
Музиката в мене е искра
от желание първично...
С глас на пеперуда съм
и с перо на скромна поетеса.
Цигулка в заблуда или сън,
а струните, кажи къде са?
Душата ми безмълвно пее,
една житейска тъжна песен.
Тихичко живота се люлее,
внезапно от вятъра понесен.
Мелодия неистово напира,
музика звучи ми нощ и ден.
И сякаш от кладенец извира
да вади емоциите от мен.
Защо ли всеки ми се чуди,
че пея без да съм певица.
Жените с глас на пеперуди,
са музикални по душица.
© Надя Уорендър Все права защищены