Музът ми де е?
От белотата на листа
ме заболява вляво.
Отвън, мастилена, нощта
разсеяно припява
с гласа на вял, унил щурец,
изгубен сред тревите.
(Нехае малкият наглец,
за думите изтрити)
Стои си чист листът проклет,
ехидно се белее,
А Музът, явно, е зает -
безжалостно немее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены

