Музът ми де е?
От белотата на листа
ме заболява вляво.
Отвън, мастилена, нощта
разсеяно припява
с гласа на вял, унил щурец,
изгубен сред тревите.
(Нехае малкият наглец,
за думите изтрити)
Стои си чист листът проклет,
ехидно се белее,
А Музът, явно, е зает -
безжалостно немее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

