От белотата на листа
ме заболява вляво.
Отвън, мастилена, нощта
разсеяно припява
с гласа на вял, унил щурец,
изгубен сред тревите.
(Нехае малкият наглец,
за думите изтрити)
Стои си чист листът проклет,
ехидно се белее,
А Музът, явно, е зает -
безжалостно немее.
© Ели Todos los derechos reservados
Но, знаеш ли, унилият ти щурец ми харесва.