Музът ми де е?

Поезия

786 0 8

От белотата на листа

ме заболява вляво.

Отвън, мастилена, нощта

разсеяно припява

с гласа на вял, унил щурец,

изгубен сред тревите.

(Нехае малкият наглец,

за думите изтрити)

Стои си чист листът проклет,

ехидно се белее,

А Музът, явно, е зает -

безжалостно немее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

Вероятно всички пишещи сме изпитвали това чувтсво.
Но, знаеш ли, унилият ти щурец ми харесва.

2011-10-03T13:48:23+03:00
robert (Роберт Кулиани)

2011-09-05T08:59:14+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Хареса ми!

2011-06-30T20:02:55+03:00
vodoleia (Мария)

Тук е!

2011-06-30T19:22:20+03:00
elenasim1 (Елeна)

Всичко с времето си... Поздрав, Ели!

2011-06-30T15:42:12+03:00