Колко ли му трябва на човек?
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво,
оцеляло бавно и насила.
Никакво си жлъчно тържество,
верен Петър – с поглед да го жили.
И една тълповна суета,
сгърчила усмивката в гримаса,
разпната гротескно на уста.
Колко му е да си злобно расов?
Колко му е? Ще ти спретнат кръст,
с камъни без грешка ще те целят.
Колко ли ни стига? Шепа пръст.
Думи и дела – да ни премерят.
© Дарина Дечева Все права защищены
Честита награда и на теб, Дар! И аз не съм била на награждаването, но що е време напред - дано е писано да се запознаем. Вярвам, че ще се случи това хубаво нещо. Жива и здрава бъди и заостряй перото - прилича ти да водиш с мисъл и със слово.