23 сент. 2010 г., 20:57

Мяра според мяра

1.6K 0 29

 

 

Колко ли му трябва на човек?

Чук... пирони... два-три реда тръни...

Озверял, клокочещ, хищен пек

петъчно душата му да дъни.

 

Вместо кръст – оглозгано дърво,

оцеляло бавно и насила.

Никакво си жлъчно тържество,

верен Петър – с поглед да го жили.

 

И една тълповна суета,

сгърчила усмивката в гримаса,

разпната гротескно на уста.

Колко му е да си злобно расов?

 

Колко му е? Ще ти спретнат кръст,

с камъни без грешка ще те целят.

Колко ли ни стига? Шепа пръст.

Думи и дела – да ни премерят.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихотворение ми легна на душата - заради позицията и заради скрития повик кам доброта. Така го прочетох.
    Честита награда и на теб, Дар! И аз не съм била на награждаването, но що е време напред - дано е писано да се запознаем. Вярвам, че ще се случи това хубаво нещо. Жива и здрава бъди и заостряй перото - прилича ти да водиш с мисъл и със слово.
  • Чудесно е!
  • йей! ако си спомням (спомням си - факт! , присъствах на премиерата на тази красота.
  • Шепа пръст...
    Шепа пръст...
    От най-черната...
  • Е-е-е и ти се събуди най-накрая Много се радвам да те видя, беше удоволствие!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...