Мяра според мяра

Poetry » Other

1.6K 0 29

Колко ли му трябва на човек?

Чук... пирони... два-три реда тръни...

Озверял, клокочещ, хищен пек

петъчно душата му да дъни.

Вместо кръст – оглозгано дърво,

оцеляло бавно и насила.

Никакво си жлъчно тържество,

верен Петър – с поглед да го жили.

И една тълповна суета,

сгърчила усмивката в гримаса,

разпната гротескно на уста.

Колко му е да си злобно расов?

Колко му е? Ще ти спретнат кръст,

с камъни без грешка ще те целят.

Колко ли ни стига? Шепа пръст.

Думи и дела – да ни премерят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galenaGV (Галена Воротинцева)

Това стихотворение ми легна на душата - заради позицията и заради скрития повик кам доброта. Така го прочетох.
Честита награда и на теб, Дар! И аз не съм била на награждаването, но що е време напред - дано е писано да се запознаем. Вярвам, че ще се случи това хубаво нещо. Жива и здрава бъди и заостряй перото - прилича ти да водиш с мисъл и със слово.

2010-11-06T21:54:04+02:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Чудесно е!

2010-09-29T22:41:37+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

йей! ако си спомням (спомням си - факт! , присъствах на премиерата на тази красота.

2010-09-25T23:08:14+03:00
polly_polly (Поли)

Шепа пръст...
Шепа пръст...
От най-черната...

2010-09-25T00:11:32+03:00
Човек (Анна Станоева)

Е-е-е и ти се събуди най-накрая Много се радвам да те видя, беше удоволствие!

2010-09-24T16:36:11+03:00