23 sept 2010, 20:57

Мяра според мяра

  Poesía » Otra
1.6K 0 29

 

 

Колко ли му трябва на човек?

Чук... пирони... два-три реда тръни...

Озверял, клокочещ, хищен пек

петъчно душата му да дъни.

 

Вместо кръст – оглозгано дърво,

оцеляло бавно и насила.

Никакво си жлъчно тържество,

верен Петър – с поглед да го жили.

 

И една тълповна суета,

сгърчила усмивката в гримаса,

разпната гротескно на уста.

Колко му е да си злобно расов?

 

Колко му е? Ще ти спретнат кръст,

с камъни без грешка ще те целят.

Колко ли ни стига? Шепа пръст.

Думи и дела – да ни премерят.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това стихотворение ми легна на душата - заради позицията и заради скрития повик кам доброта. Така го прочетох.
    Честита награда и на теб, Дар! И аз не съм била на награждаването, но що е време напред - дано е писано да се запознаем. Вярвам, че ще се случи това хубаво нещо. Жива и здрава бъди и заостряй перото - прилича ти да водиш с мисъл и със слово.
  • Чудесно е!
  • йей! ако си спомням (спомням си - факт! , присъствах на премиерата на тази красота.
  • Шепа пръст...
    Шепа пръст...
    От най-черната...
  • Е-е-е и ти се събуди най-накрая Много се радвам да те видя, беше удоволствие!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...