25 мая 2016 г., 20:34

Мяра за мяра

533 0 0

                                            Лешояди!

                                            Кръжите над нашите рани...

                                            Мирише на кръв и отрано

                                            остър писък събужда страха.

                                            Зад крилете ви,хищните врани -

                                             като злобни клюкарки събрани,

                                             ровят в дробения блясък

                                             ту с клюн,ту със черни пера.

                                             Докога ще ни тегне обида,

                                             че слънце не можем да видим?

                                             А кожата - пушечно сито,

                                             прецежда гнева и глада...

                                             Няма истини!Чудото - скрито!

                                             Водачите влачат вериги...

                                             Край мътните бари съдбата

                                             промива с фекалии пясък,

                                             защото от "златните" думи

                                             водата питейна не струва!

                                             И ходят децата ни жадни...

                                             Но води ни старата вяра,

                                             че тази земя на герои

                                             все още ги има за свои

                                             и може да върне във храма

                                             светците и войните славни!

                                             Разпетият петък е близо.

                                             Под залпа от звън на камбани

                                             ще сринем деня лешояден!

                                             Виж,слънцето свети в олтара...

                                             Народната памет е мяра за мяра!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...