25 may 2016, 20:34

Мяра за мяра

  Poesía » Civil
532 0 0

                                            Лешояди!

                                            Кръжите над нашите рани...

                                            Мирише на кръв и отрано

                                            остър писък събужда страха.

                                            Зад крилете ви,хищните врани -

                                             като злобни клюкарки събрани,

                                             ровят в дробения блясък

                                             ту с клюн,ту със черни пера.

                                             Докога ще ни тегне обида,

                                             че слънце не можем да видим?

                                             А кожата - пушечно сито,

                                             прецежда гнева и глада...

                                             Няма истини!Чудото - скрито!

                                             Водачите влачат вериги...

                                             Край мътните бари съдбата

                                             промива с фекалии пясък,

                                             защото от "златните" думи

                                             водата питейна не струва!

                                             И ходят децата ни жадни...

                                             Но води ни старата вяра,

                                             че тази земя на герои

                                             все още ги има за свои

                                             и може да върне във храма

                                             светците и войните славни!

                                             Разпетият петък е близо.

                                             Под залпа от звън на камбани

                                             ще сринем деня лешояден!

                                             Виж,слънцето свети в олтара...

                                             Народната памет е мяра за мяра!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...