Лешояди!

                                            Кръжите над нашите рани...

                                            Мирише на кръв и отрано

                                            остър писък събужда страха.

                                            Зад крилете ви,хищните врани -

                                             като злобни клюкарки събрани,

                                             ровят в дробения блясък

                                             ту с клюн,ту със черни пера.

                                             Докога ще ни тегне обида,

                                             че слънце не можем да видим?

                                             А кожата - пушечно сито,

                                             прецежда гнева и глада...

                                             Няма истини!Чудото - скрито!

                                             Водачите влачат вериги...

                                             Край мътните бари съдбата

                                             промива с фекалии пясък,

                                             защото от "златните" думи

                                             водата питейна не струва!

                                             И ходят децата ни жадни...

                                             Но води ни старата вяра,

                                             че тази земя на герои

                                             все още ги има за свои

                                             и може да върне във храма

                                             светците и войните славни!

                                             Разпетият петък е близо.

                                             Под залпа от звън на камбани

                                             ще сринем деня лешояден!

                                             Виж,слънцето свети в олтара...

                                             Народната памет е мяра за мяра!