Мяра за мяра
Лешояди!
Кръжите над нашите рани...
Мирише на кръв и отрано
остър писък събужда страха.
Зад крилете ви,хищните врани -
като злобни клюкарки събрани,
ровят в дробения блясък
ту с клюн,ту със черни пера.
Докога ще ни тегне обида,
че слънце не можем да видим?
А кожата - пушечно сито,
прецежда гнева и глада...
Няма истини!Чудото - скрито!
Водачите влачат вериги...
Край мътните бари съдбата
промива с фекалии пясък,
защото от "златните" думи
водата питейна не струва!
И ходят децата ни жадни...
Но води ни старата вяра,
че тази земя на герои
все още ги има за свои
и може да върне във храма
светците и войните славни!
Разпетият петък е близо.
Под залпа от звън на камбани
ще сринем деня лешояден!
Виж,слънцето свети в олтара...
Народната памет е мяра за мяра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
