May 25, 2016, 8:34 PM

Мяра за мяра

  Poetry » Civic
534 0 0

                                            Лешояди!

                                            Кръжите над нашите рани...

                                            Мирише на кръв и отрано

                                            остър писък събужда страха.

                                            Зад крилете ви,хищните врани -

                                             като злобни клюкарки събрани,

                                             ровят в дробения блясък

                                             ту с клюн,ту със черни пера.

                                             Докога ще ни тегне обида,

                                             че слънце не можем да видим?

                                             А кожата - пушечно сито,

                                             прецежда гнева и глада...

                                             Няма истини!Чудото - скрито!

                                             Водачите влачат вериги...

                                             Край мътните бари съдбата

                                             промива с фекалии пясък,

                                             защото от "златните" думи

                                             водата питейна не струва!

                                             И ходят децата ни жадни...

                                             Но води ни старата вяра,

                                             че тази земя на герои

                                             все още ги има за свои

                                             и може да върне във храма

                                             светците и войните славни!

                                             Разпетият петък е близо.

                                             Под залпа от звън на камбани

                                             ще сринем деня лешояден!

                                             Виж,слънцето свети в олтара...

                                             Народната памет е мяра за мяра!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...