Мяра за Мяра

Поэзия » Философская, Свободный стих

812 0 7

Мяра за мяра

Така устроени сме.
Даваме и чакаме.
Чакаме в замяна нещо,
което непременно да получим.
Оттегляме се,
ако нямаме изгода.
Плюем на пети
и даваме, ако пръв получиш ти...

Всичко е теглило и кантар,
неосъзнат от нас товар.
Хора сме... защо се правим на везни?
Теглим думи, теглим чувства,
погледи, жестове, обиди...

"Любов давам! А Ти какво ми обещаваш?
За подарените бижута какво на мен оставяш?"
Модел на мислене е вече
нашето морално безхаберие.
Свят, в който пренаписани са правилата...
с нов девиз: "мяра за мяра".

А.А.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

adjo (А.А.)

Благодаря за меннието и коментарите ви!

2017-06-19T19:54:49+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Хората трябва да са по широко скроени, за да отпаднат нещата които си казал.

2017-06-19T17:54:10+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Хубав стих, Ачо. Малко останаха хората, които дават без да искат нещо в замяна!

2017-06-19T08:37:50+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Много лошо, но е вярно. Все пак, природата ни е жива и неосъзнато даваме неща, без да очакваме да ни се върне. Някои дават любов и съпричастност, други - злоба, омраза, ненавист... Винаги им се връща, макар те да не са го напраевили с идята за това. Просто носят в излишък нещо и го разплискват по пътя си неволно. Импулсивно. И добре, че все още е така. Има импулсивност.

2017-06-19T07:21:10+03:00
voda (Елица Ангелова)

Само истинската любов може да промени тази тъжна истина...

2017-06-19T01:15:36+03:00