Мяра за мяра
Така устроени сме.
Даваме и чакаме.
Чакаме в замяна нещо,
което непременно да получим.
Оттегляме се,
ако нямаме изгода.
Плюем на пети
и даваме, ако пръв получиш ти...
Всичко е теглило и кантар,
неосъзнат от нас товар.
Хора сме... защо се правим на везни?
Теглим думи, теглим чувства,
погледи, жестове, обиди...
"Любов давам! А Ти какво ми обещаваш?
За подарените бижута какво на мен оставяш?"
Модел на мислене е вече
нашето морално безхаберие.
Свят, в който пренаписани са правилата...
с нов девиз: "мяра за мяра".
А.А.
© А.А. Все права защищены