18 jun 2017, 23:24

Мяра за Мяра

811 0 7

Мяра за мяра

 

 

Така устроени сме.
Даваме и чакаме.
Чакаме в замяна нещо,
което непременно да получим.
Оттегляме се,
ако нямаме изгода.
Плюем на пети
и даваме, ако пръв получиш ти...

 

Всичко е теглило и кантар,
неосъзнат от нас товар.
Хора сме... защо се правим на везни?
Теглим думи, теглим чувства,
погледи, жестове, обиди...

 

"Любов давам! А Ти какво ми обещаваш?
За подарените бижута какво на мен оставяш?"
Модел на мислене е вече
нашето морално безхаберие.
Свят, в който пренаписани са правилата...
с нов девиз: "мяра за мяра".

 

А.А.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© А.А. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за меннието и коментарите ви!
  • Хората трябва да са по широко скроени, за да отпаднат нещата които си казал.
  • Хубав стих, Ачо. Малко останаха хората, които дават без да искат нещо в замяна!
  • Много лошо, но е вярно. Все пак, природата ни е жива и неосъзнато даваме неща, без да очакваме да ни се върне. Някои дават любов и съпричастност, други - злоба, омраза, ненавист... Винаги им се връща, макар те да не са го напраевили с идята за това. Просто носят в излишък нещо и го разплискват по пътя си неволно. Импулсивно. И добре, че все още е така. Има импулсивност.
  • Само истинската любов може да промени тази тъжна истина...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...