18.06.2017 г., 23:24 ч.

Мяра за Мяра 

  Поезия » Философска, Свободен стих
552 0 7

Мяра за мяра

 

 

Така устроени сме.
Даваме и чакаме.
Чакаме в замяна нещо,
което непременно да получим.
Оттегляме се,
ако нямаме изгода.
Плюем на пети
и даваме, ако пръв получиш ти...

 

Всичко е теглило и кантар,
неосъзнат от нас товар.
Хора сме... защо се правим на везни?
Теглим думи, теглим чувства,
погледи, жестове, обиди...

 

"Любов давам! А Ти какво ми обещаваш?
За подарените бижута какво на мен оставяш?"
Модел на мислене е вече
нашето морално безхаберие.
Свят, в който пренаписани са правилата...
с нов девиз: "мяра за мяра".

 

А.А.

© А.А. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за меннието и коментарите ви!
  • Хората трябва да са по широко скроени, за да отпаднат нещата които си казал.
  • Хубав стих, Ачо. Малко останаха хората, които дават без да искат нещо в замяна!
  • Много лошо, но е вярно. Все пак, природата ни е жива и неосъзнато даваме неща, без да очакваме да ни се върне. Някои дават любов и съпричастност, други - злоба, омраза, ненавист... Винаги им се връща, макар те да не са го напраевили с идята за това. Просто носят в излишък нещо и го разплискват по пътя си неволно. Импулсивно. И добре, че все още е така. Има импулсивност.
  • Само истинската любов може да промени тази тъжна истина...
  • Истината казвам, каквато е такава.... както пиша в друг стих! Благодаря....
    И само да спомена, че хрумката за името ми дойде от заглавието на филма "Мяра за Мяра" с участието на Мерил Стрийп
  • Много силни, правдиви думи... Плющят като камшик... Поздравления, Ангел!
Предложения
: ??:??