Мярка от любов
По-смело, не е безрасъдност,
по-силно, не е хищен зов,
по-умно не е кривосъдно
и носим мярка – от любов.
От смелост се теши сираче,
и галещ глас да си сред гняв,
целебно, явно да заплачеш,
сред болка яростна – корав.
От сила – плахото кокиче,
врабчето свито в бляскав мраз,
да любиш, без да си обичан,
да блеснеш в прошката – елмаз.
От ум понякога се пати,
добър да си – най-светъл ум
и да обичаш Бога Святи,
теб, ближния без много шум.
Дори в прашинка лицемерна
сърцето в миг ще прокърви.
На Бога в любовта безмерна
обичаме и сме добри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Бог ни обича безкрайно и всеки ден ни учи как да обичаме
