24 июл. 2013 г., 09:07

Мъгла

805 0 0

Нощи осеяни с мрачни стени,

дните поети са от гъсти мъгли.

Полъхът гали със студени ръце,

обгръщащи всичко, сковавайки в лед.

 

Кожата умира, плътта ми се стича

и сърцето запитва с последния стон:

Какво ще намерим сега, днес

или утре, в някой следващ живот?

 

Дали ще забием отново,

облени с кръв за нов туптеж?

Да пулсирам, от възторг,

че отново сме пълни с живец.

 

Но игра на ума ще е само това,

плод на мисъл с разбита душа.

Погълната от тази мечта,

 носеща се в непрогледна мъгла.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...