Нощи осеяни с мрачни стени,
дните поети са от гъсти мъгли.
Полъхът гали със студени ръце,
обгръщащи всичко, сковавайки в лед.
Кожата умира, плътта ми се стича
и сърцето запитва с последния стон:
Какво ще намерим сега, днес
или утре, в някой следващ живот?
Дали ще забием отново,
облени с кръв за нов туптеж?
Да пулсирам, от възторг,
че отново сме пълни с живец. ...