Мъгла

Животът ни - една голяма сцена
и в роля влиза твоята съдба,
със вяра в себе си, опиянена,
тя трепетно ликува чрез духа.

Ту весела и нежна, и сияйна,
ту мила и добра, или в тъга,
сърдита, пламенна, незнайна -
остава ребус твоята душа.

Добре играеш, туй е очевадно!
Макар да те приветства всеки паж
и твоята съдба за роли жадна -
ти в призрачна каляска си мираж.

Във твоите очи дълбоко виждам -
покрити в прах - измама и лъжа.
Те в битието нищо не съзиждат
и твоята присъда е:.. Мъгла!

О, таз мъгла, коварна и нелепа!
С протегнати ръце в безкрайността
гребе в душата ти със пълни шепи,
изпълнени със студ, без светлина.

И мисля си скован и със тревога,
дали животът ни е прах, и дим?
В мъгла това не е живот, за Бога!
Небето раздери - да се спасим!

Лъчиста