Мъгла
Компасът вече не показва север.
Птиците вече не отлитат на юг.
Слънцето вече не изгрява от изток.
Не залязва към света на мъртвите
на запад.
Нямаше лято, нито пролет преди него.
Не капеха листа, нито дъжд, нито сняг.
Остави само прах и гъста мъгла.
Тръгна си и светът умря.
Не беше топло. Не беше светло.
Не беше студено. Не беше тъмно.
Нямаше дори болка и тъга.
Само бяла, гъста мъгла.
Нямаше го дори и снега.
Беше си отишъл заедно с гнева.
Следи от прах,
сълзи от страх.
Стъпки в черната трева,
тъмнота в небесната синева.
Компасът в една от твоите стъпки, строшен.
Птиците от небето са мъртви, разкъсани.
Слънцето - затворено зад лед, вкочанен.
Сезоните по гробовете гният, разпръснати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Георгиева Все права защищены
