27 апр. 2007 г., 22:53

"Мъж на честта"

1.5K 1 4
Защо не ме пуснеш на свобода?
Защо не ми се махнеш от живота?
Защо не разбереш, че аз не съм виновна за това,
че ти живота си отрови?
Ти не ме обичаш истински, просто си играеш.
Ти нямаш нужда от мен, просто ме разкарваш.
Аз за теб съм просто вещ, за която си свикнал да нехаеш.
Не виждаш ли, че и ти нищо хубаво с тази омраза не си докарваш?
Остави ме да се махна от теб,
за да се махнеш и ти.
Писна ми да ме гледаш така,
писна ми да поглеждаш в моите очи.
Не виждаш ли как сърцето ми се къса?
Махни се, махни се от живота ми и ме остави да спя нощем!
Разбери, аз сама не ще мога да се откъсна!
Помогни ми да се махна докато мога още!
Ти ме искаш за себе си
и не оставяш останала частица от мен за друг.
А болките горят, останали
след удара на безчувствения труп.
Защо не бъдеш мъж на честта -
пусни ме свободна!
Искам да решавам сама,
искам до сърцето си да се домогна.
Не ти пука за мен наистина ,
ти просто ме използваш!
Дори да мислиш , че аз със теб съм истинска,
душата моя не можеш да оголваш!
Нали си мъж на честта?
Хайде пусни ме де тогава!
Нима те е страх , че вечерта ти ще е сама ,
нима те е страх , че друга няма като мен да ти прощава?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти явно държиш на размера а не на качеството.
    Много дълги стихове и нищо съществено.Избягвай това, защото става досадно.И с по-малко думи може да се каже много.
  • Браво!!!
  • за честта на мъжа той говори единствено сам...
    замислящ стих
  • Открих себе си в стихотворението ти! Много силно си изразила чувствата си, позната история... Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...